инж. Рангелов: Скрапът е критична суровина за индустрията и не е за износ

д-р инж. Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия, във "В развитие".

Българската металургия остава сред ключовите индустрии в Европа, но секторът е изправен пред сериозни предизвикателства – от скъпата енергия и регулациите до липсата на достатъчно индустрии с висока добавена стойност у нас. В същото време рециклирането и скрапът вече са стратегически ресурс, а България трябва да ограничи износа му към трети страни, ако иска да запази конкурентоспособността на сектора. Темата коментира д-р инж. Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия, в интервю за продуцента Вероника Петрова излъчено в предаването „В развитие“.

Събеседникът заяви, че металните отпадъци от бита и индустрията могат да бъдат използвани като ценен ресурс за производство на редки и скъпи суровини.

„По отношение на оловото, два от заводите работят само със скрап, което е похвално… По същия начин се работи и в черната металургия. В България отдавна няма доменни пещи и мартени, а се работи само със скрап. Това е сравнително екологично производство.“

Въпреки това проблем остава лесния износ, който вреди на индустрията, коментира Рангелов. Той посочи примери на държави, които забраняват износа, защото е стратегическа суровина, и счита, че новото правителство може да наложи подобни мерки.

Европейските екорегулации и загубата на позиции

Гостът заяви, че регулациите не са ефективни по отношение на металургията. Механизми за корекция по границите (CBAM) няма да окажат възпиращ ефект, смята той. „Дори се получава по-зле, защото при внос на суровина от трета страна се заплаща тази екологична такса на границата, но при износ тя не се приспада, което е грешка в механизма.“

Инж. Рангелов посочи, че ако суровините от трети страни могат да бъдат ограничавани, то крайните продукти се внасят без начислена такса и това поставя европейските производители в неизгодна позиция.

Той добави, че стоманата е в основата на индустрията и няма сектор, който да не е базиран на нея, а спадът на производството ѝ в Европа води до огромна несигурност.

„Ако се стигне до момент, в който трябва да доставяме суровини от държави, които не са наши партньори, това създава риск за сигурността на Европа. В търсене на по-големи печалби Европа пренесе производства към Китай и Далечния изток и пренебрегна собствената си индустриална сигурност."

Мястото на България в европейската металургия

Събеседникът заяви, че България е на челните места – между пето и седмо – по производство на продукти на цветната металургия – произвежда повече мед от съседните страни и има 7-9% дял от европейското олово.

„Това е много достойно място за една сравнително малка държава като население в Европа, но за сметка на това сме в челните редици по производството на метали като мед, олово, цинк, преработка на алуминий.“

Въпреки това проблем остава липсата на последващи индустрии, които да употребят продукцията и да създават по-висока добавена стойност. А металургията може да бъде от огромно значение за отбранителната индустрия на България, която внася суровините си предимно от трети страни, посочи събеседникът.

„Така от една страна ще бъдем по-независими, а от друга – заводите ни ще имат повече работа и по-голям асортимент. Освен това бихме могли да захранваме и чуждестранните си партньори като Полша и Унгария.“

Вижте целия коментар във видеото от тук.