Българката металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на отбранителната индустрия на страната

Българката металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на отбранителната индустрия на страната, заяви в интервю за БТА  изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Асоциацията вече води разговори с държавата фирмите да могат да станат доставчици на метал за бъдещите снаряди, които ще се произвеждат във ВМЗ – Сопот, допълни Паунова и напомни, че браншът има опит в партньорството с отбранителната промишленост и разполага с необходимите мощности.

В навечерието на Деня на металурга – 5 ноември, браншът продължава да отчита стари проблеми, сред които е и нерегламентираният внос от трети страни и се надява европейското му решение да стане факт от началото на следващата година, за да не трупа загуби.

Тази година като че ли проблемите се задълбочават. Нищо не се е подобрило и в търговската политика на европейско равнище в контекста на това, че браншът е експортно ориентиран, коментира Паунова. Тя напомни, че е разработената от ЕК Програма за стоманодобива, която предстои да бъде одобрена от ЕП и Съвета на ЕС.  Изпълнителният директор на БАМИ изтъкна, че на този етап в рограмата са включени доста от предложенията на производителите на стомана, които са най-засегнати от нерегламентирания внос, продължаващ вече близо десет години, който е основна  причина за свитите производствени обеми в ЕС.

Въпреки че няма точни разчети за размера на щетите за бранша, ако се отчетат спрените мощности и намаленото производство, става дума за милиарди евро, коментира Паунова. За България само вносът на арматурно желязо от трети страни е равен на продукцията на нашите заводи, което означава, че те биха могли да удвоят производството си, коментира експертът и отбеляза исканията на бизнеса той да се сведе до 20 – 25 процента, каквото е търсенето на пазара.

Последното европейското предложение предвижда от юни 2026 г., когато изтича действието на сегашната защитна мярка, вносът от трети страни, който надхвърли квотите, които също се предвижда да бъдат променени, да се облага с 50 процента мито вместо със сегашните 25 процента за повечето стоманени продукти. Бизнесът обаче иска тази мярка да влече  сила от началото на следващата годиа. Надяваме се и българското правителство да подкрепи предложението ни, защото всеки ден е загубен, каза Паунова.

Тя псочи, че въпреки ниските митнически ставки сега много често те се заобикалят какъвто е случаят с вноса на арматурно желязо, който влиза в страна ни под друг тарифен код, за да се избегне плащането на мито.

Размерът на щетите

Данни на Асоциацията сочат, че в ЕС само до 10 октомври 2025 г. на текущото четвърто тримесечие на управление на квотите, което започна на 1 октомври 2025 г., количествата по много категории квоти вече са изчерпани или силно превишени. Така например вносът на продукти от Индия нараства до 677 процента от квотата,  стомана с органично покритие от Виетнам - 423 процента, студено валцована плоска стомана от Турция 188 процента, а от Китай 173 процента. Вносът на  горещо валцован плосък прокат от Тайван и арматурно желязо от Алжир е надхвърлил лимитите си съответно със 115 и 104 процента. В сравнение с предходното (трето) тримесечие, общото използване на квотите се е увеличило с 371 хиляди тона. Това сочи, че вносът умишлено се ускорява преди новите правила да влязат в сила и по този начин се възпрепятства бъдещото въздействие на новия инструмент, посочват от Асоциацията.

Друга схема, на която се разчита да бъде спрян този внос е чрез въвеждането на данък на границата, който е във връзка с изпълнението а политиките по климата, обясни Паунова и допълни, че в голяма степен той трябва да замести безплатните квоти, които се дават в търговията с вредни емисии. За българските производители обаче това няма да е особено полезно, защото в страната този процес се администрира от Изпълнителната агенция по околна среда, която не разполага с нужния капацитет и по принцип е претоварена.

Какво показват данните за Българи

Негативната тенденция в металургията на страна започва още от началото на година, като за третото тримесечие на 2025 г. производството на стомана у нас е с 25 процента е по-ниско спрямо същия период на предходната година, при валцованите метали намалението е 16 процента, спад се отчита и при останалите групи изделия. Ние не можем да стигнем равнищата на миналата година, която беше по-лоша от предходната, коментира Паунова.

Дори инженери внасяме от трети страни

Продължава и кадровият проблем в металургията и той се решава или с подготовката им от самите фирми, или с внос на работници и дори инженер от Пакистан, Казахстан, Узбекистан. Общият борй на работещите в сектора е между 12 – 14 000 души, пряко заети в металургията, а косвено свързаните стигат до 50 – 70 000. Заплата в сектора отдавна е над средните равнища за страната, посочи Политими Паунова.